На прозореца стоеше малко сребърно звънче.
Топло лято вънка беше, то смълчало бе гласче.
Но доведе златна есен първия учебен ден
и запя звънчето песен: "Идвайте деца при мен!"
Ей го, тича малчуганът, бърза още от зори.
Труд, учение го чакат, после весели игри.
Ние обичаме звънките песни, пъстрите книжки, игрите чудесни.
Ние рисуваме, пишем, четем. Ние се учим и волно растем.
Има толкова много игри на които играят децата.
Те приличат си в свойте мечти и еднакво туптят им сърцата.
На децата е нужно небе. И градини със слънце дарени.
Всеки някога бил е дете - с мечти като тебе и мене.
На добър час!
гр. "Мики Маус"