Що е мислене и как да научим децата да мислят?

https://dgsofia.com/2018

Известният професор-педагог Джон Дюи предлага следната дефиниция за мислене – „В основата на мисленето стои разпозната трудност.“ Той отстоява факта, че: „Ние мислим само ако се сблъскаме с трудност или проблем “ ((Додсън.Ф. Изкуството да бъдеш родител 2005 г., стр. 240).

Нека разгледаме пример за това какво представлява мисленето на четиригодишното дете. Група четиригодишни деца си играят в кът в занималнята, където си ограждат дом със столчета и го обзавеждат. Сглобили са някои прости мебели от кубчета вътре в него, но тъй като площта е ограничена, налага им се да действат внимателно, за да не съборят вече готовите мебели. Това обаче не е по силите на Сашко, който е несръчен и много нервен. След няколко събаряния на мебели в импровизирания дом, „учителката” заявява, сякаш е направила страхотно откритие: „ Трябва ни пазач, който да ни охранява . Сашко, ти ще бъдеш пазачът! Ще стоиш вън и ще ни свирнеш със свирката, щом някой се приближи. Хайде, ама да свириш много силно!“ Този пример показва, че в процеса на мисленето има три етапа. Първият е възникналата трудност. В случая с децата проблемът е несръчния Сашко. Вторият етап се състои във формулирането на хипотеза или на идея, която ще разреши проблема. „Учителката“ открива идеята: „Сашко, ти ще бъдеш пазач!“ (Подразбира се: „Така ще стоиш вън от къщата и няма да буташ всичко!“) .Третият етап е самото решаване на проблема – Сашко приема ролята на пазач. Макар този пример да илюстрира мисленето у децата, трите основни етапа са еднакви за всяко мислене, от най-примитивното до най-изтънченото.

Видове мислене

Според Харвардския професор по психология д-р Джеръм Брюнер съществуват два начина на мислене – „мислене на дясната ръка“ и „мислене на лявата ръка“. Под „мислене на дясната ръка“ той разбира аналитичното, рационално мислене, съзнателното мислене, което усърдно, стъпка по стъпка достига до логическото заключение. То се възпитава и цени в училищата и колежите и главно на него се опитват да научат децата. Но има и друг тип мислене, често пренебрегвано в учебните заведения – „мисленето на лявата ръка“, което е интуитивно и изпълнено с неочаквани обрати. То пък предполага, че мислещият се осланя по- скоро на несъзнаваното в себе си, отколкото на съзнателното и е в основата на големите научни открития и на радикалните нововъведения в областта на бизнеса или политиката. Ето защо е необходимо да учим децата си и на двата вида мислене.

Как да помогнем на дете в предучилищна възраст да усвои „мисленето на дясната ръка“?

Сензорният опит е от изключителна важност Според начина, по който се отнасят към сензорния опит на децата си, родителите се делят на три групи. Едните са тези, които на всичко казват „не“ и активно обезсърчават детето в опитите му да изследва света чрез зрението, слуха, осезанието и обонянието си: „не пипай, мръсно е“. Вторите са безразлични родителикоито възприемат пасивно и неутрално поведение спрямо тези сензорни проучвания. А съществуват и такива, които подтикват децата си да откриват света чрез сетивата си възможно най-пълно.

Надяваме се Вие да сте от третата група. Насърчавайте детето си да пипа предметите, да усеща структурата им. Необходимо е да помогнем на детето да слуша звуците около себе си и да ги разпознава; непрекъснато да си служи с очите, ушите и ръцете си; да осъзнава красотата на лехата с цветята, да различава листата на липата от тези на брезата; да опипва грапавата и нагъната кора на борът и гладкото като мрамор стъбло на явора. Дори шумът от късане на хартия, късане на парче плат, потропване върху стъкло или пластмаса, могат да изиграят ролята на трамплин към разпъпващата се чувствителност на детето и да обогатят целия му живот.

Предучилищните години са важен етап в развитието на децата

Предучилищната възраст е времето, когато трябва да помогнем на детето да осъзнае сетивния свят, които е в основата на мисленето. Освен разнообразни сензорни изживявания необходимо е да му осигуряваме и всякакви материали, които да стимулират мисленето му. Нека разполага с колкото иска хартия, пастели, флумастери и боя. Също така, могат да му се предоставят ножици със закръглени краища, купища стари списания, картон с различни форми и размери, дъска с маркери, кутия, пълна с всякакви парчета дърво, плат и хартия за правене на колажи, лепило, дървени кубчета с различна големина, строителни игри, пластилин и книги. Хубаво е да разполагате с магнитна дъска с магнитни букви и цифри. Без изброените пособия детето ще срещне спънки в интелектуалната си дейност. Все едно да оставим студента без учебници. Трябва да осигурим и изложбен кът, където да закачим „художествените му произведения“. Когато подреждаме изложба от сътворените творби на децата, те се чувстват горди от труда си и възнаградени в усилията си.

Прекарваме часове наред в местата, които посещаваме , защото вниманието му не се задържа дълго. Един от най-добрите начини да разширим полето на прекия опит на децата, като посещават места като пожарна команда, полицейски участък, музей, библиотека, печатница, хлебопекарница, военно поделение, банка, шивашки цех, строителен обект. След посещението трябва да насърчим децата да нарисуват това, което са видели и да разкажат впечатленията си. Да ги насърчим дори да направят „малка книга или албум“. Книгите, дисковете, филмите и телевизионните програми също са от неоценима полза за разширяването на детския кръгозор. Да си спомним думите на психолога Пиаже: „Колкото повече неща вижда и чува детето, толкова повече неща иска да види и чуе.“ Много е важно абстрактното мислене на детето да се развие на базата на конкретен опит. Малките деца почти не са способни на абстрактно мислене, непроизтичащо от конкретни данни, но е напълно по силите им да мислят абстрактно във връзка с конкретни материали, които могат да видят, докоснат и вземат в ръка.

5 фрази, които ще накарат детето ви да спре да плаче и да се моли

Бях в супермаркета миналата седмица, слушайки многобройните пиукания от скенерите, когато нов звук достигна слуха ми. Беше дете в предучилищна възраст, което се молеше за шишенце, пълно със сладкиши с вкус на череша.

„Мамо, може ли?”, попита малкото момиченце.
„Не, скъпа!”, каза майката с усмивка.
„Но, мамо, нямам такова.”
„Имаме доста сладки неща вкъщи”, напомни майката.
„Но нямам такова!”.
„Казах не”, отвърна майката, докато разглеждаше списание.

Когато не успя да пречупи майка си с вербална комуникация, малкото момиче мина на друго лице. Лицето му почервеня, а от устата и излязоха думи като "не е честно" и "това е подло".

А после дойде и следващата стратегия: плач. Между сълзите и думите, тя вдишваше на пресекулки, което задълбочаваше ефекта. „Просто го сложи в количката”, въздъхна майката. „Но не можеш да хапваш от него докато не вечеряш”. „Може ли да си взема само малко в колата”, попита момиченцето. „Ще поговорим за това като стигнем до колата”, отговори майката. Сълзите на момиченцето бяха заменени от усмивка в минутата, в която получи това, което искаше.

Да, аз далеч не съм перфектна майка, но изтръпнах, знаейки какво изтъргува тази майка току-що. Душата си. Тя размени гневните избухвания с цял живот на договорки между нея и малкото й сладкишче. И тъжното е, че не бива нещата да се случват по този начин.

Искаше ми се да подам на майката ламинирана картичка с тези пет отговора, които можеше да каже на детето си. Те работят за мен от години и ми напомнят на шоколад - всеки от тях е хубав и аз избирам този вкус, който е подходящ за настроението ми.

Следващият път, когато малкото хитро човече ви подлага на кръстосан разпит, вземете нещата в свои ръце, бъдете майка и преди всичко - бъдете постоянна.

Ако кажете "не", по-добре го мислете. Ако промените мнението си, детето ви печели повече от лакомството - то получава знанието, че можете да бъдете отворени по-лесно от картонена кутия.

Забавлявайте се, докато практикувате следните фрази:

1. "Попита и ти отговорих."

Това е най-вкусният от всички шоколади – макар и да използвам и другите четири трика, този го използвам най-много. Нека разиграем сценария от по-горе.

Детето: „Мамо, може ли да ми купиш това?”
Майката: „Не, скъпа.”
Детето: „Но мамо, нямам такова!”
Майката: „Попита и ти отговорих.”
Детето: „Никога не ми купуваш нищо.”
Майката: „Попита и ти отговорих.”

Ако детето продължава, се превърнете в робот, повтаряйки четирите прекрасни думички отново и отново.

2. "Няма да обсъждаме повече.”

Детето: „Може ли Ани да спи у нас?”
Майката: „Не, спа у дома миналата седмица.”
Детето: „Моля те!”
Майката: „Няма да обсъждаме повече.”
Детето: „Но…”

Тогава майката трябва да спре да говори и да предприеме действия – може да се усмихвате мило, да въртите глава, да правите физиономии и след това просто да отидете другаде.

3. "Разговорът приключи."

Детето: „Може ли да карам колело?”
Майката: „Не, навън вали.”
Детето: „Но ще си сложа дъждобран, а и не вали силно.”
Майката: „Разговорът приключи.”
Детето: „Моля теееее?”
Майката: „Попита и ти отговорих.”

Превърнете се в обичайното си роботско Аз. Помнете – вие сте скала!

4. "Не повдигай въпроса отново."

Детето: „Искам тези обувки.”
Майката: „Не, прекалено скъпи са.”
Детето: „Но много ми харесват.”
Майката: „Ще получиш обувките, които вече са в количката и това е. Не повдигай въпроса отново.”
Детето: „Трябват ми!”
Майката: „Повдигна въпроса отново. И изгуби десерта си за довечера.”

Да, ще се сблъскате с още повече плач след този отговор, но поне ще научите детето си, че не може да получава всичко, което пожелае.

5. "Решението е взето. Ако попиташ пак, ще има последствия."

Детето: „Може ли да гледам филмче на таблета?”
Майката: „Не, знаеш, че не може да ползваш техника на масата.”
Детето: „Няма да го накапя с храна!”
Майката: „Решението е взето. Ако попиташ пак, ще има последствия.”
Детето: „Ама обещавам!”
Майката: „Казах ти да не питаш отново. Без таблет до края на деня!”

Подгответе се за няколко яростни изблика, докато детето ви научи, че няма да получи нищо. След време ще осъзнае, че не може да промени мнението ви никак и така ще спечелите уважението му и ще установите връзка, в която хлапето ви приема решенията ви от първия път.

Ето и доказателството: След години използване на тези фрази с 4-годишното ми момиче, бера ползите от тях всеки ден, без да има сълзи или упорстване.

Ето и разговорът с дъщеря ми Шарлот, който проведох, докато пишех статията.

Шарлот: „Може ли бисквитка?”
Аз: „Да, вземи си една.”
Шарлот: „Може ли три?”
Аз: „Разговорът приключи.”
Шарлот: „Добре, значи ще я счупя на половина, за да имам две”.

Да, признавам, че има известна доза пасивна агресия в последния коментар, но все пак спечелих битката. Тя щастливо си изяде бисквитката, а аз щастливо продължих да пиша на компютъра.

Вие също можете да водите тези блажени разговори. Принтирайте ги на лист или ги научете наизуст, но доверете ми са – те са толкова добри, колкото шоколад.

- Хедър Щайгер

Позитивно възпитание

Д.Нелсън,Л.Лот,С.Глен

Основни инструменти на позитивното възпитание

Семейни събрания

Ако трябваше да се ограничим до един инструмент за възпитание, това би бил семейният съвет.Основната полза е, че децата се учат на умения за живота, умения да разрешават проблеми, умения за комуникация, сътрудничество, взаимно уважение, изобретателност, изразяване на чувства.

Основните компоненти за успешно семейно събрание:

- определете точно време за събиране веднъж седмично;

-напишете дневен ред, в който всеки може да добавя;

-започнете с комплименти и положителни оценки;

-нека председателят и протоколчикът бъдат на принципът на ротацията. Председателят свиква събранието, прочита проблемите, които ще се дискутират, дава думата на тези, които искат да говорят и гледа да спазва реда на събранието. Протоколчикът записва предложенията и загражда тези, върху които е постигнато съгласие.;

- когато се търси решение, гласувайте за всяко едно предложение.

Понякога отнема време семейните събрания да станат успешни. Родителите трябва да се научат да се откажат да "четат конско" и да се опитват да контролират децата си, а децата трябва да разберат, че тях ги слушат и ги вземат на сериозно.

Помнете, че дългосрочните изгоди са по-важни от краткосрочните разочарования и провали.Провалите са просто важна част от процеса на израстване и обучение.

Доброта и твърдост

За някои родители е лесно да бъдат добри, но им е трудно да бъдат твърди.На други родители им е лесно да бъдат твърди и забравят за добротата. Нито една от формулите не е полезна за децата.
Формулата, която създава способни млади хора е баланс от внимание и твърдост. Твърдостта означава прилагане на принципите на отглеждането с увереност. Вниманието предполага запазване на уважението и достойнството, както на вас, така и на детето ви при прилагане на тези принципи.
Мекушавото внимание предоставя на децата средства за манипулиране и измъкване от отговорност.Диктаторското отношение кара децата да се отбраняват и бунтуват.

По-малкото е повече
Чували ли сте израза, че с малко се постига много? Ако говорим по-малко, бихме могли да помогнем повече на децата си, защото те ще чувстват, че техните мисли и идеи са ценени и сами ще могат да намерят решение със собствените си познания.
Въпросите "какво" и "как"
Твърде много родители казват на децата си какво е станало, защо се е получило така, как да се чувстват и какво трябва да направи. Това обезкуражава децата и им пречи да придобият своя собствена мъдрост и преценка, да измислят решения и да гледат на грешките като на възможност да се учат.
Ние помагаме на детето да развие мислене и умения за преценка, като му задаваме въпроси като: "Какво стана?Защо мислиш, че стана така?Какво мислиш за това? Как можеш да използваш това знание следващия път? Какви идеи имаш за разрешаване на проблема сега?
Въпросът "защо" е неуместен, когато става въпрос за лични чувства и мотив. Ако питате "Защо направи така?" ще звучите заплашително и осъдително.Тези въпроси провокират защита и чувство за вина.

Рефлективно слушане
Рефлективното слушане означава, че отразявате обратно към детето си това, което чувате.

Дете: Мразя Карен.
Майка: Ти мразиш най-добрата си приятелка?
Дете: Да.Тя е говорила зад гърба ми.
Майка: Казала е нещо на други, което не би казала на теб?
Дете: Да.
Майка: Добре е, че ми каза как се чувстваш

Активно слушане
Активното слушане отива по-далеч от рефлективното.Чрез активното слушане вие търсите чувствата между редовете. Това означава да правите предположения, които да карат детето ви да се чувства разбрано и подкрепяно.

Дете: Мразя Карен.
Майка: Ти наистина си й много ядосана.
Дете: Да.Тя е говорила зад гърба ми.
Майка: Не харесваш, когато тя говори лоши неща за теб.
Дете, плачейки: Да.Как може да го прави?
Майка: Тя е наранила чувствата ти.
Не е необходимо да се справяте с проблема, но можете да попитате детето си дали иска помощ да измисли как да покаже на приятелката си, че чувствата й са наранени.

Да слушаме със затворена уста
Тъй като за много родители е трудно да не изнасят лекции или да не говорят твърде много, може да е полезно да слушате със затворена уста.Ще се учудите колко много ще говори детето ви, когато вие говорите по-малко.

Изявления от типа"Виждам...."
Не задавайте традиционни въпроси.Традиционните въпроси са тези, на които знаете отговора и ги задавате за да хванете детето си в капан: "Изми ли си зъбите?", "Почисти ли си стаята?"," Написа ли си домашното?"
Вместо да задавате такива въпроси, използвайте изявления от типа"Виждам .."
"Виждам, че не си си измил зъбите.Направи го сега.", "Виждам, че не си си написал домашното.Кога смяташ да го направиш?"

Избор и последствия
Когато е уместно, предоставяйте на детето си избор между поне две приемливи възможности. "Можеш да си легнеш в 8 и 15 или в 8 и 30", ""Можеш да ходиш на уроци по пиано или да се откажеш", "Постави мръсните си дрехи в коша за пране или ги носи мръсни". Разкрийте възможностите за избор предварително.На децата може да им се каже, че ако използват всекидневната без уважение към другите, ще им се наложи да я напуснат, докато се научат как да се държат.За да се увеличи отговорността, държането на сметка и разделянето на властта, можете да добавите:" Ти ще решиш колко време ти трябва, за да се успокоиш. Ако имаш проблем и имаш нужда от помощ, за да го решиш, можеш да го поставиш в дневния ред на семейното събрание"

Естествени и логически последствия

Естествените последствия са прости и много полезни в процеса на обучение. Смисълът на логическите последствия е да помогнат на детето да се учи в бъдеще. За децата е важно да научат, че като изпитат на гърба си последствията от техния избор, могат да получат полезни уроци за живота.

Следващият пример показва как родителят помага на децата да открият последствията.
Татко: Според теб какви проблеми могат да възникнат, ако ти продължиш да играеш с топка в дневната?
...........
Татко: Какви предложения имаш за разрешаването на този проблем?
..............

Ангажирайте децата с вземането на решения.Те притежават мъдрост и талант за разрешаване на проблеми. Много по-вероятно е да се придържат към обещанията си, ако сами са взели участие във вземането на решения. Те развиват себеуважение и самоувереност, когато тях ги слушат, вземат ги на сериозно и ценят техния принос.

Планирайте напред.Децата не се чувстват наказани , ако те помогнат предварително да се намери изход.
"Какво според теб ще ти помогне да запомниш как да ......."

Избягвайте назиданията.За родителите е лесно да превърнат последствията в наказание чрез назидание."Може би така ще се научиш!", "Можеш да постоиш тук и да си помислиш за това, което направи!" Назиданията са наказания за минали действия, а не решения за бъдещето.Те се основават на убеждението, че трябва да накараме децата ни да се чувстват зле, за да се държат добре.

Покажете съчувствие. Когато на детето му се налага да изтърпи нежелани последствия поради погрешен избор, покажете съчувствие. Много по-вероятно е детето да се поучи от грешките си , ако покажете съчувствие, отколкото ако му четете лекции или го накажете, което ще го накара да заеме отбранителна позиция.
Детето предварително е приело, че ако тича и бута приятелите си в басейна ще трябва да излезе от водата и да постои на тревата.Баща му сяда до него и казва:"Знам, че е трудно да седиш и да чакаш, но след малко ще можеш отново да отидеш.Искаш ли да ти донеса лимонада докато чакаш?"

Решете какво да правите

Ще научим ли някога, че единственото поведение, което можем да контролираме е нашето собствено? Вие можете да накарате вашите деца да вършат всичко с уважение, но не можете да ги накарате да чувстват уважението.
Най-добрият начин да ги окуражите да почувстват уважението е да контролирате собственото си поведение и да показвате уважение към другите и самия себе си.
Можете да решите да не обръщате внимание на децата, когато те пречат на работата ви по време, когато би трябвало да спят следобед.
Можете да спрете колата и да откажете да карате, когато в колата е прекалено шумно.

Действайте, не говорете
Опитайте се да действате , вместо да говорите. Заслушайте се какво казвате в продължение на един ден. Ще се учудите колко излишни думи казвате. Ако действате повече и говорите по-малко, децата ви ще забележат разликата. Вместо многократно да молите децата си за тишина, изчакайте тихо, докато те ви обърнат внимание. Ако децата ви се карат за играчка, просто я вземете и я поставете там, където те не могат да я стигнат. Не е необходимо да казвате и дума, за да разберат те, че ще си получат играчката, когато престанат да се бият за нея.
Престанете да казвате неща, които не мислите. Ако наистина мислите нещо, бъдете готови да го изпълните, вместо да го повтаряте.
Децата понякога не слушат родителите си , защото родителите говорят твърде много. Просто хванете детето за ръка и тръгнете, или вземете детето и го сложете в леглото, или го заведете в банята. Крещенето, заяждането, изнасянето на лекции, моленето, заплашването, нареждането показват липса на уважение.

Навици

Децата се нуждаят от навици. Колкото по-малко е детето , толкова по-комфортно се чувства с установени навици. Изграждайте навици, когато всички са в настроение. Ако детето не е съгласно с предложеното, дайте му ограничен избор като: "Можеш да го свършиш преди вечеря или преди закуска, или когато ти сам избереш, но да не го направиш изобщо не е възможен избор". Последователно изпълнявайте плана по внимателен, но твърд начин. Като се позовавате на плана, казвайте"Какво беше нашето споразумение?"Въздържайте се от изнасянето на лекции или от това да помагате. Поставянето на срокове е друг елемент при изграждане на навици. Изграждането на навици елиминира цялата суматоха около времето за лягане или ставане, домашните, хигиената, времето на спокойствие.

Позитивно отстраняване